В Русе и неговите околности човекът е живял от хилядолетия. Затова и следите от неговото присъствие са толкова много - селищни могили, градища, некрополи, паметници. Малцина знаят, че в града и региона има уникално културноисторическо наследство с национално и световно значение.
Много са и онези места, които оставят знаци в паметта, които са важни за местната общност, за формирането на нейната културна идентичност.
Знанието за съществуването на тези обекти помага за тяхното опазване.

*
Русе е стар български град, пристанище на река Дунав. От незапомнени времена хората са се заселили до реката, която им дава препитание – така се е образувала Русенската селищна могила от праисторическо време. Намерените глинени идоли – покровители на живота, днес се пазят в музея. Къщите в селищната могила били подредени в линии, образували се улици. Затова специалистите говорят за протоград на територията на Русенската селищна могила – пет хилядолетия преди Христа.
В началото на І век след Христа римляните основават тук свой военен лагер - крепост, където през зимата се събира военния флот по Долния Дунав. В устието на река Русенски Лом се закотвяли корабите “пристис”, дали името на града Сексагинта Пристис – Пристанище на шейсетте кораба. Според други – названието “шейсет кораба” означавало бройката на корабите, с които може да се превози един легион войници. Последните археологически проучвания показаха, че много преди идването на римляните на високия бряг при устието на река Русенски Лом е имало тракийско селище. То е съществувало три века преди новата ера и е търгувало с източната част на Балканите – намерени са амфори от остров Родос.
В началото на V век славянските нашественици нахлуват в пределите на римската империя и разрушават крепостта Сексагинта Приста, както преди тях това са сторили готите. Славяните обаче правят свои селища в близост до днешния град, а след основаването на българската държава крепостта на брега на реката възстановява своите стражеви функции. Археологическите находки от времето на Първото българско царство доказват наличието на тази българска крепост и селище.
През езическия период поселението носи името Русе (може би – Русинград), по названието на празника Русалии. Според изследователите тук е съществувал култ към жена - покровител на младежки войнски дружини, която се е наричала Руса мома. Култът е достигнал до нас с помощта на фолклора. И други крепости по Дунав са имали жени-покровители, например Вида с крепост Видин. След покръстването през ІХ век за всебългарски войнски покровител бил приет Свети Георги. Така градът се сдобил с нов патрон и се назовавал Гюргевград. В края на ХІІІ век се изгражда предмостие на левия бряг на реката, заради което в изворите се появяват две названия на града – Голямо и Малко Гюргево, понякога Русе и Гюргево, както е упоменат в различни карти от ХІV-ХV век.
В средата на ХV век влашкият войвода Влад ІІІ превзема Русе и го освобождава от османците. Тук Влад ІІІ за пръв път проявява нечувана жестокост по отношение на пленените войници, тъй като ги нацепва - побива ги на кол. Заради това му деяние в Русе войводата Влад ІІІ придобива псевдонима Цепеш. Неговата мрачна слава по-късно става известна на европейците с името Дракула.
От ХVІ век насетне градът на десния бряг на река Дунав (днешният Русе) е познат с османското си название Русчук. Пристанището и добрите условия за зимуване на кораби поддържат развитието на града и през късното Средновековие, в русе е разположен и османският дунавски флот. Звездата на Русе обаче изгрява, когато след Кримската война от средата на ХІХ век, княжествата Влашко и Молдова се обединяват в нова държава – Румъния, със столица Букурещ, намираща се само на 70 км. северно от Русе. По това време вече австрийските параходи са направили лесен достъпът до културата на Средна Европа, затова “Европа” прониква в българските земи именно през Русе – по река Дунав и чрез Букурещ. Поради тази причина още преди освобожението тук се случват множество европейски премиери за България – построява се първата гара и ж.п. линия в днешните български предели, открива се модерна печатница, вестник.
Като един от главните градове в Османската империя Русе събира водещи фигури на българското възраждане, които от тук контактуват с хъшовете във Влашко. Митичната Баба Тонка олицетворява родината майка, чиито чеда са герои от революцията. След Освобождението Русе е най-големият град в Княжество България, неговата икономика се развива успешно, което се отразява на европейския облик на неговата архитектура. Развитието на индустрията е причина за богатия културен живот. През 1897 г. за пръв път в България в Русе се прожектира кино. В Русе се образува българският флот – търговски и военен, който по-късно става и морски. След основаването на първата частна банка се образува и първото частно застрахователно дружество “България” – защото в Русе има какво да се застрахова.
Днес русенци се гордеят със своя европейски град, събрал елита на българското национално възраждане, чиито кости се пазят в Пантеона на възрожденците; днешните граждани чертаят уверено своята визия за развитие, като се опират на добрия пример на старите русенци, един от които, Елиас Канети, е нобелов лауреат за литература.

д-р Николай Ненов
Директор на Регионален Исторически Музей - Русе