В Русе и неговите околности човекът е живял от хилядолетия.
Затова и следите от неговото присъствие са толкова много - селищни могили,
градища, некрополи, паметници. Малцина знаят, че в града и региона има
уникално културноисторическо наследство с национално и световно значение.
Много са и онези места, които оставят знаци в паметта, които са важни
за местната общност, за формирането на нейната културна идентичност.
Знанието за съществуването на тези обекти помага за тяхното опазване.
*
Русе е стар български град, пристанище на река Дунав. От незапомнени времена
хората са се заселили до реката, която им дава препитание – така се е
образувала Русенската селищна могила от праисторическо време. Намерените
глинени идоли – покровители на живота, днес се пазят в музея. Къщите в
селищната могила били подредени в линии, образували се улици. Затова специалистите
говорят за протоград на територията на Русенската селищна могила – пет
хилядолетия преди Христа.
В началото на І век след Христа римляните основават тук свой военен лагер
- крепост, където през зимата се събира военния флот по Долния Дунав.
В устието на река Русенски Лом се закотвяли корабите “пристис”, дали името
на града Сексагинта Пристис – Пристанище на шейсетте кораба. Според други
– названието “шейсет кораба” означавало бройката на корабите, с които
може да се превози един легион войници. Последните археологически проучвания
показаха, че много преди идването на римляните на високия бряг при устието
на река Русенски Лом е имало тракийско селище. То е съществувало три века
преди новата ера и е търгувало с източната част на Балканите – намерени
са амфори от остров Родос.
В началото на V век славянските нашественици нахлуват в пределите на римската
империя и разрушават крепостта Сексагинта Приста, както преди тях това
са сторили готите. Славяните обаче правят свои селища в близост до днешния
град, а след основаването на българската държава крепостта на брега на
реката възстановява своите стражеви функции. Археологическите находки
от времето на Първото българско царство доказват наличието на тази българска
крепост и селище.
През езическия период поселението носи името Русе (може би – Русинград),
по названието на празника Русалии. Според изследователите тук е съществувал
култ към жена - покровител на младежки войнски дружини, която се е наричала
Руса мома. Култът е достигнал до нас с помощта на фолклора. И други крепости
по Дунав са имали жени-покровители, например Вида с крепост Видин. След
покръстването през ІХ век за всебългарски войнски покровител бил приет
Свети Георги. Така градът се сдобил с нов патрон и се назовавал Гюргевград.
В края на ХІІІ век се изгражда предмостие на левия бряг на реката, заради
което в изворите се появяват две названия на града – Голямо и Малко Гюргево,
понякога Русе и Гюргево, както е упоменат в различни карти от ХІV-ХV век.
В средата на ХV век влашкият войвода Влад ІІІ превзема Русе и го освобождава
от османците. Тук Влад ІІІ за пръв път проявява нечувана жестокост по
отношение на пленените войници, тъй като ги нацепва - побива ги на кол.
Заради това му деяние в Русе войводата Влад ІІІ придобива псевдонима Цепеш.
Неговата мрачна слава по-късно става известна на европейците с името Дракула.
От ХVІ век насетне градът на десния бряг на река Дунав (днешният Русе)
е познат с османското си название Русчук. Пристанището и добрите условия
за зимуване на кораби поддържат развитието на града и през късното Средновековие,
в русе е разположен и османският дунавски флот. Звездата на Русе обаче
изгрява, когато след Кримската война от средата на ХІХ век, княжествата
Влашко и Молдова се обединяват в нова държава – Румъния, със столица Букурещ,
намираща се само на 70 км. северно от Русе. По това време вече австрийските
параходи са направили лесен достъпът до културата на Средна Европа, затова
“Европа” прониква в българските земи именно през Русе – по река Дунав
и чрез Букурещ. Поради тази причина още преди освобожението тук се случват
множество европейски премиери за България – построява се първата гара
и ж.п. линия в днешните български предели, открива се модерна печатница,
вестник.
Като един от главните градове в Османската империя Русе събира водещи
фигури на българското възраждане, които от тук контактуват с хъшовете
във Влашко. Митичната Баба Тонка олицетворява родината майка, чиито чеда
са герои от революцията. След Освобождението Русе е най-големият град
в Княжество България, неговата икономика се развива успешно, което се
отразява на европейския облик на неговата архитектура. Развитието на индустрията
е причина за богатия културен живот. През 1897 г. за пръв път в България
в Русе се прожектира кино. В Русе се образува българският флот – търговски
и военен, който по-късно става и морски. След основаването на първата
частна банка се образува и първото частно застрахователно дружество “България”
– защото в Русе има какво да се застрахова.
Днес русенци се гордеят със своя европейски град, събрал елита на българското
национално възраждане, чиито кости се пазят в Пантеона на възрожденците;
днешните граждани чертаят уверено своята визия за развитие, като се опират
на добрия пример на старите русенци, един от които, Елиас Канети, е нобелов
лауреат за литература.
д-р Николай Ненов
Директор на Регионален Исторически Музей - Русе
|